Венеция потъва: „Има четири стратегии за спасяването ѝ. Едната е крайна“ 

 
 
Половината Венеция вече е под критичното ниво, а най-известният площад „Сан Марко“, една от най-ниските части на града, се издига само на 80 сантиметра над морското равнище. 

Североизточната и югозападната част на лагуната, които са на твърда земя, вече са с един до два метра под морското равнище. Пиеро Лионело, венециански климатолог от Университета в Саленто и координатор на новата научна статия, публикувана в списанието Scientific Reports, говори за възможни сценарии за Венеция. „Има четири стратегии за борба с покачването на морското равнище, от преграждане на лагуната с язовир до изграждането на морска стена около града. Дори най-крайният вариант е демонтирането на Венеция и изграждането ѝ на друго място“, обясни климатологът пред La Repubblica. 

Настоящата система от подвижни бариери „MoSE“ може да спре покачването на морето до 125 сантиметра. От началото на 20-ти век морето във Венеция се е повишило с 30 сантиметра, а „MoSE“ вече се използва все по-често. През първите пет години от експлоатацията си (2020-2025 г.) тя е била активирана 108 пъти, докато само през първите два месеца на 2026 г. е била покачвана 30 пъти. Лионело предупреди, че системата не е проектирана за скоростта на покачване на морето, която се случва днес. „Ако морското равнище се повиши със 75 сантиметра, „MoSE“ ще трябва да остане затворена шест месеца в годината. При 125 сантиметра затварянето ще продължи повече от десет месеца, което би променило напълно екосистемата на лагуната. Над 125 сантиметра бариерите вече не биха могли да спрат морето“, обясни той. 

Един от вариантите е да се построи неподвижен язовир, който напълно да обгради лагуната и да я превърне в затворено крайбрежно езеро. Разходите биха били сравнително ниски, между 500 милиона и 4, 5 милиарда евро, но в случай на повреда на язовира, времето за евакуация на населението би било практически нулево. 

Най-драстичният, но технически осъществим вариант, споменат от Лионело, е пълното преместване на града, демонтирането на базиликата „Сан Марко“ и други паметници, а след това повторното им изграждане на по-безопасно и по-високо място, подобно на това, което беше направено с египетския Абу Симбел през 60-те години на миналия век заради язовир Асуан. „Технически е възможно, макар че е крайна хипотеза. Смятаме, че разходите биха могли да достигнат до 100 милиарда евро, следвайки примера с Абу Симбел. Но реалното въздействие на подобна операция всъщност е неизчислимо“, подчерта той. 

Ако не се предприеме нищо сериозно, алтернативата може да бъде постепенното изоставяне на града. Венеция вече е загубила огромен брой жители. Покачването на морското равнище може постепенно да превърне Венеция в „празен град“, както се случи с много места, засегнати от земетресения, които никога не бяха възстановени. Лионело подчерта, че изменението на климата през този век води до покачване на морското равнище, което може да надхвърли един метър и със сигурност ще надхвърли 40 сантиметра: „Важно е Венеция да разбере сериозността на проблема. Вярно е, че днес сме изправени пред трудностите на настоящето, но трябва да се подготвим и за тези, които идват утре. Отне 50 години, за да заработи MoSE от първите законови мерки. А следващите големи защитни мерки също ще отнемат десетилетия“, подчерта той. 

Но климатологът каза също, че има мерки, които могат да спечелят време – инжектиране на вода под земята, за да се повдигне цялата лагуна с около 30 сантиметра, повдигане на най-важните сгради или създаване на защитени „стъклени острови“ около ключови паметници. Въпреки всичко Лионело подчерта, че Венеция вече няма лукса да чака.